jueves, 21 de mayo de 2020

 

                 Страхове, Вируси, Глобална Ситуация - ФОКУСИРАЙ СЕ!

                                        (Извънземно Послание от Плеядите)

 

Agencia Cósmica23/03/2020
https://youtu.be/x-15MNu1Uko 

ЗВЕЗДНИ СЕМЕНЦА:  
https://www.youtube.com/watch?v=AJe8bB-pI7Y&t=5s    

Превод: МиКаДи


Ако изпитвате каквато и да е тревожност относно текущата ситуация в света, гледайте това видео, а след това и другите, които ще пуснем. Вашият фокус сега е от решаващо значение! Изправете се пред себе си, пред всичките си страхове, и използвайте ума си ЗА ДА ТВОРИТЕ.  СЪЗДАЙТЕ НАЙ-ДОБРИЯ СВЯТ!

      

 

                                                                          . o O o .

 

С’вару̀у:  Хареса ми коментара на Káaл'eл и искам да го използвам като начало: “Страхът те заставя да летиш”.

 

Какво е страх? Той е обратното на любовта. Любовта е да направиш нещо част от себе си. Страхът отблъсква, той е обратното - той е това което Не желаеш. Но страхът винаги се приема като нещо лошо - всички се опитват или правят всичко възможно за да избегнат страха. Избягват чувството на страх, избягват го на всяка цена. Може би няма нищо друго, което живото същество да избягва повече от страха, но защо? Защото това е основния защитен механизъм за оцеляване на Егото. Но и Егото се атакува, особено в духовните общности. Страхът е нужно да бъде преодолян, Егото е нужно да бъде преодоляно. Никога няма да успееш да избягаш нито от егото, нито от страха, но нито едно от двете е лошо. Принципът на Контраста на тази Вселена гласи, че не можеш да знаеш нещо, ако не знаеш неговата противоположност. Така че страхът е инструмент който ни помага да опознаем себе си. Без страха, ти не можеш да разбереш, какво е любовта, защото те са противоположни, те са свързани и неразделни.

 

Изпитвайки страх, ти цениш любовта, чувстваш я повече и знаеш нейната ценност. Страхът - е защитата на Егото. Без страх не би имало ЕГО, защото не бихте съществували дълго. Без живот, няма разширяване, а  разширяването е това, което търси всяко живо същество, всяко същество с душа. Значи да се върнеш към Източника, да се интегрираш. Интеграцията е любов, а Фрагментацията е страх. Опита е страх, удовлетворение от това, че си се изправил пред страховете си - всичките и малките и големите.

 

Докато си жив, не можеш да избягаш от страха. Докато си жив, това е част от живота ти. Това е неразделна част от 3D изживяването, така е и в други плътности.

 

Колкото повече сте разделени от Източника, толкова повече страх ще имате, защото има повече раздяла. Колкото сте по-близо до Източника, ще имате по-малко страхове, защото има повече интеграция, а следователно и любов. Нуждаете се от страха или не би имало любов, докато напълно се интегрирате в Източника, който е всичко, включва в себе си всичко, но там липсва разширение. Без разширение има САМО статичност, неподвижност, липсват преживявания. Защото всяко преживяване носи в себе си контраст и елемент на обърканост, който може да премине в страх. Затова без страх няма живот, страхът е нужен.

 

Нужно е да се приеме, да се види, да се използва за да се анализира, "защо се чувствате по този начин?". Да се запитате, от какво се страхувате, защо? Никога няма да можете да бъдете без страх, ще ви преследва вечно. Остава ви само да се изправите пред него лице в лице. Бягате от него на всяка цена, само за да го срещнете отново зад ъгъла, принуждавайки ви да се изправите срещу него. Да се изправите пред него означава да се изправите пред Сенките си, причините поради които имате това, което не желаете, ще ви принуди да се изправите пред себе си, защото този страх възниква от вас самите,  не от нещо друго, защото всичко идва от вас. Няма нищо извън вас, всичко е Съзнание, то ви определя. Ще е нужно да се изправите пред страха, като единствения начин да го разтворите, защото бягството не работи - не можеш да избягаш от самия себе си. Когато се изправиш пред Себе Си, осъзнавате, че страхът е само илюзия, защото Любовта и Интеграцията са истината. Страхът е илюзия, защото страхът е отражение на онова, което очакваш да се случи - какво според теб би се случило. Но не е задължително да се случи. Това е съмнение, липса на увереност в себе си, в способността да се справите с проблема.

 

Интеграцията и любовта са истина и реалност, а страхът е лъжа, илюзия. Така че страхът ви принуждава да се изправите пред себе си и това е всичко. Принудителна Работа със Сенките и принуждавайки ви да се изправите пред тях ще разберете, че те са само илюзия. И по този начин интегрирате всичко останало и ставате безстрашни, смели. И когато успеете да се изправите пред всичките ви сенки, ще интегрирате всичко, което има да научите в това въплъщение. Но това е точният момент, когато ще разберете че сте мъртви.

 

Гошия: Благодаря, обяснителен въпрос. Какво искаш да кажеш, с думите "това е точният момент, в който ще разберете, че вече сте мъртви"? Какво искаш да кажеш? Искаш да кажеш, след като умрем?

 

С’вару̀у:  Ако интегрираш всичко, вече липсва преживяване в това въплъщение. Ще си научил всичко, което можеш да научиш от това въплъщение. Но единствения начин да се достигне това състояние е да се умре.

 

Ако Източника е представен като любов, това, което НЕ Е Източника, се представя като страх. Ако искаш да опознаеш какво е Източника, е нужно да опознаеш, противоположността на Източника и това е страха. Можеш да разбереш кой си, само ако знаеш кой НЕ СИ.

 

Най’Шара: Много е важно да се интериоризира, както се казва в добре познатата фраза "Опознай Себе Си", защото когато така да се каже се разровиш в себе си, разбираш какво предизвиква страха в теб. Но можеш да го постигнеш, ако действително се познаваш. Понякога се питаш: „Защо винаги така реагирам на този или онзи страх?“ Просто защото не си се вгледал в себе си.

 

С’вару̀у:   Да, и животът е устроен по такъв начин, че разширението може да се развие единствено, ако пристъпиш към отстраняването на страха. Да се справиш със страха във твоя живот - е същото като Интеграцията. Повече любов, по-малко страх. Ти отказваш да погледнеш в Себе Си и това поражда страха.

 

Най’Шара:  Можеш да повтаряш отново и отново грешки и поведения, които действително не искаш, но какво става в дейстителност? Че много пъти несъзнателно ги търсиш, че ги искаш, тогава само се получава вътрешен конфликт. Това са противоречиви чувства  в теб.

 

С’вару̀у:  Дори и така все още им се съпротивляваш и им се противопоставяш и се страхуваш от тях. Но за разширението, най-добре е да спреш да се съпротивляваш, защото това, срещу което се съпротивляваш, продължава, и по тази причина сте закотвени повтаряйки същото. Единственият начин да опознаеш себе си е да правиш Работа със Сенките си, което всъщност е - да се срещнеш със страховете си. Защото това, което потискаш да стане твоя сянка - е точно това от което се страхуваш, затова не го виждаш, затова го потискаш. При Работата със Сенките се изправяш пред твоите страхове, освобождавайки се от съпротивата, която имаш.

 

Най’Шара: Да вървиш към страха, т.е. “нищо не е извън моя контрол, аз го контролирам, знам, че нищо не може да ми се случи, ако не го желая” - това е поемането на абсолютен и реален контрол над Себе Си.

 

С’вару̀у: Това отношение цели да се изправиш пред страховете си, да вземеш контрола, както каза. Това е пътят към Интеграцията, затова е нужно да анлизираш страховете си, което е същото като "Работата със Сенките". Използвай страховете си като механизъм за оцеляване, без да ги игнорираш, без да се опитваш да ги потискаш, защото те са ясна знак, за това къде НЕ ТРЯБВА да ходиш. Пренебрегването на страховете, само ще доведе до повече проблеми и следователно повече страх.

 

Най’Шара: Вървейки към страха е да си кажеш, че не те е страх от него, защото знаеш как да се справиш с него, защото имаш най-мощното оръжие, което е самопознанието.

 

С’вару̀у:  Да, но познаваш себе си, защото си направил Работа със Сенките. Познаваш се, защото си се изправил пред страховете си и си спрял да ги привличаш към себе си, защото вече ги познаваш. И се страхуваш единствено от тези които не познаваш. Познатите опастности имат тенденция да спрат да предизвикват страх у теб, просто ги избягваш. Като например да си сложиш пръста върху пламъка на огъня. Защо да го правиш, като знаеш резултата? Но ти се страхуваш от радиация, защото не я виждаш, не знаеш къде е, затова не знаеш къде ще си в безопастност от радиацията. Неизвестното е това от което се страхуваш. Това, което определяш като НЕ  Ти и НЕ Твоето Его.

 

Роберт: Значи, логично е да се страхуваме от вируси и 5G, защото не ги виждаме?

 

С’вару̀у:   Разбира се, но за вируса има надеждни данни, така че не бива да се страхувате. Не може да се направи биологично оръжие на основата на вирус, тъй като той има тенденция да се връща към изходното си състояние, т.е. какъвто е бил по-рано, когато не е бил толкова опасен. Били са на Земята милиарди и милиарди години преди хората, вече са били и са във всяко кътче на планетата. Вирусът се връща в нормалното си състояние само до няколко седмици. Друг фактор е че заболеваемостта ще нараства, когато има много приемници и ще намалява когато е в ремисия и има малко приемници.

 

Гошия: Добре, имам въпрос: ако някой не изпитва страх, няма ли да може да изпита противоположното, любовта? Káalel например в свое интервю каза, че нищо не го плаши или това е, защото вече го е превъзмогнал. Ами хората, които не се страхуват от нещата, или вирусите, или радиацията, или нещо друго? Дори ако не ги виждат?

 

С’вару̀у:  Това е доста мъжко отношение, бъркат страха със смелостта – не може да бъдеш жив без да изпитваш страх. Смелостта – е способността да се изправиш пред страховете си. Смелостта насърчава или придвижва човека към разширение, фокусира вниманието върху това, което иска, вместо върху това което НЕ иска. Така че, ако човек се страхува, то той може да прояви само това, което вижда своя страх. Защото, макар и без да го желаеш, Законът за Огледалата работи, давайки ти повече от всичко, което виждаш и на което обръщаш пълно внимание.

 

Гошия: Но също така можеш да живееш без страх, от това което каза по-рано, когато разбереш, че страха е илюзия, преодолял си го и си преодолял и заплахите произтичащи от него. Като знаем, че контролираме всичко, в този смисъл, е добре да НЕ се страхуваме, нали? Защото в този смисъл аз имам малко страхове.

 

Най’Шара: Докато си жива, ще ги имаш.

 

С’вару̀у:  Ако не се страхуваш, то би объркала страха с кураж. Никога не би могла да избягаш от своите страхове, защото те са неизменна част от твоя живот. Страхът е механизъм за защита на Егото, затова в обществата и двете (и страхът и егото) са атакувани като лоши. Но ЕГОТО е, кой си ТИ. Без страх ще умреш много бързо, защото не би се измъкнала от пътя на заплахите. Например вече не се страхуваш от пламъка на горяща клечка кибрит, защото си преодоляла страха си, а си го преодоляла, защото си се сблъсквала вече с него, осъзнала си същността му и го уважаваш. Но друго същество – дете би се бояло от пламъка, защото още не го познава.

 

Ти Гошия имаш предвид преработените страхове – тях още ги има, но вече не са проблем за теб. Това е показателно за нивото на духовна еволюция, която личността е достигнала. Това е твоят начин да живееш – да разбереш коя си всъщност, с помощта на смелостта.

 

Най’Шара:  Да и също помнете, че означават, какво е нужно да преживееш в твоето въплъщение, какво носиш вътре в себе си, какво те описва като съзнателно същество.

 

Гошия: Разбирам, друго много важно нещо, което е нужно да изясня тук, е факта, че ние винаги казваме, че страхът понижава честотата и привлича повече от това, от което се страхуваме. Казвали сме хиляди пъти, че Кабалът провокира страхове от хилядолетия, прави го и чрез медиите, страх и още страх. Според мен този вид страх е различен и не е нещо нужно или позитивно.

 

С’вару̀у: Да, фокусирането върху страха понижава честотата - но как ще разбереш какво увеличава честотата ако не се осмелиш да видиш страха си и да се изправиш пред него и по този начин да спреш да се съпротивляваш срещу него. Интеграцията включва всичко, дори това, от което се страхуваш, затова като се изправиш пред страха си, всъщност го разтваряш, защото страхът е просто илюзия и ефектът е – увеличение на честотата ти. Увеличаваш я, защото се интегрираш, а се интегрираш, когато вече знаеш от какво си се страхувал преди. Но как ще разбереш какво те плаши, ако не го наблюдаваш. Вече не си изплашен от горящата клечка кибрит, защото вече си я набюдавал, вече разбираш. Отново се плашиш от онова, от което все още не си разбрал.

 

Така че пътят към интеграцията, към покачване на честотата ти - е пътят към Източника. Това е знанието как да се изправиш пред страховете си и да ги интегрираш в себе си, в това Кой си.

 

Роберт: Но страхът е продукт на нашето Съзнание, на нашите наблюдения, той е нещо, което сами генерираме.

 

 S´var´uu:  Страхът е продукт на онова, което още не си нтегрирал и което виждаш като опасност за своята цялостност. Затова страхът ще си отиде само тогава, когато се изправиш пред него. Да се изправиш пред него е да го интегрираш в теб. Да приемеш страха, без да се опитваш да го потискаш, да го отдалечаваш от себе си, защото не можеш да отдалечиш от себе си онова , което те плаши, защото то е част от теб, то е част от твоето Съзнание, не е нещо външно.

 

Роберт: Например, сега ме е страх да преминавам по заледени повърхности, преди го нямах. По същия начин, когато Гошия падна в ледена дупка - сега ще бъде по-внимателна.

 

С’вару̀у:  Не се страхуваш, внимателен си, защото имаш опит от падането. Вниманието, считам че е различно от страха... не знам, просто мисля. Вървиш по местата по които някога имаше увереност, а след това се случва нещо нежелано, което те кара е да загубиш тази увереност в себе си, защото си вярвал, че знаеш как да ходиш по заледени повърхности, но очевидно не си знаел това. Следователно вече знаеш, че все още не разбираш пред какво е нужно да се изправиш, когато ходиш по такива повърхности. Сега е нужно отново да анализираш тази ситуация, за да я разбереш, изправяйки се пред това, което не си знаел, а именно, как да ходиш по ледени повърхности. Само така ще разбереш Какво и Защо се е случило и ще изгубиш страха си да ходиш по тях отново.  Гошия, ти внимаваш, защото се страхуваш от това и си предпазлива. Вниманието е механизъм за разбиране - от какво си изплашен.

 

Гошия:  Добре, предпазливостта е инструмент, който прилагаме за нещо, от което ни е страх. Добре. Разбирам.

 

С’вару̀у:  Ако избягваш да ходиш по ледени повърхности, само ще засили страха от тях. Ако сега Роберт отиде да живее в Еквадор и никога повече не ходи по лед, никога няма да загуби този страх – той винаги ще е в него, неразгадан и скрит. Ако излезеш и погледнеш леда и мястото, където се подхлъзна, ще разбереш какво се е случило и тогава ще преодолееш страха си. Но това е да се изправиш пред онова, което е страшно за теб. Но как да продъжиш да разследваш, какво се е случило? Внимателно.

 

Роберт: Добре, утре ще се върна там и ще се изправя пред ситуацията

Говорейки за вируса и свързания с него страх. В такъв случай е много важно за да може  този вирус да бъде смъртоносен, да се разпространи също чрез медиите, предизвиквайки повече страх в населението.

 

С’вару̀у:  Да, това е проявление на колективен страх, който получава много внимание, създава се егрегор, колективен “призрак”. Всичко, което се случва на Земята е колективен егрегор. Страхът, както обясних по-горе е илюзия, която е противополжност на любовта и истината. Това определя 3D като лъжа, като илюзия; единственото, което съществува сте вие, умовете ви, Съзнанието ви. Вирусът е егрегор, създаден от хората, отражение на колективната психика. Ваксината само ще създаде или прояви повече егрегори. Това е само вирус и дори и да го променят в лаборатория, ще се върне към първоначалната си форма по-бързо, отколкото всяко друго същество с ДНК, защото е много бързо възпроизвеждащ се. Дори използвайки биология или официално приетото поведение на вируса в момента, в който има малко приемници, ще влезе в ремисия много преди да убие стотици хиляди.

 

Не може да се стартира вирусно оръжие срещу човечеството, защото то се деактивира само. Хората създават отрицателни егрегори, защото именно към тях насочват вниманието си. Страхът фокусира вниманието на хората към това, от което се страхуват, концентрира всичко там, следователно там се концентрира и цялата сила на проявлението. Регресивните същества без души се хранят със страха на съществата с души. “Лаш”- (негативна енергия) не е нещо осезаемо като вещество, то е само творческо внимание. Да се проявяват неща и ситуации, означава също така да се проявяват и същества – тъй като всичко, което съществува се проявява. Защото съществата с Душа са част от самия Източник, който е този който създава всичко, също и отрицателното.

 

Тези същества имат определено програмиране, което не искам да наричам Съзнание, въпреки че е нещо такова, но тъй като липсва връзка с Източника зависят от съществата, които я имат и които могат да създават и поддържат една илюзорна реалност, каквато е 3D. Те нямат Душа, защото са регресивни, те са „НеИзточника“, те са „НеЛюбов“, те са „НеИнтеграция“, така че не могат да се възпроизведат, само са продукт на нещо с творческо съзнание, което има връзка с Източника. Да имаш Душа е еквивалентно на това да имаш връзка с Източника, което само по себе си е еквивалентно на това да бъдеш Източника и се определя с наличието на Любов.

 

Менталният Контрол за проява на отрицателен колективен егрегор е стратегия на регресивни същества без връзка с Източника, за да получат повече творческо внимание от човечеството. В противен случай ще се разтворят, ето защо се нуждаят да  се “захранват” от човешкото внимание.

 

Най’Шара: По тази причина няма нищо подобно на Контрольори, тъй като самия човек с Души има контрола, толкова просто.

 

С’вару̀у:  Точно така, това е само отражение на колективната психика. Ако хората спрат да се страхуват от вируса, той ще се разтвори. Но ето още нещо, която не споменах: страха концентрира вниманието на хората върху това, което Не искат и по Законът за Огледалата само се вижда или само работи, давайки ти повече от това, което привлича вниманието ти. Това кара хората да проявяват отрицателни и непозитивни неща, но това е което е водещо е Несъзнателното, което създава и което проявява. А какво желае всяко живо същество най-много? Да остане живо, така че желанието с най-голямо внимание, посланието което най-много достига до потенциалното енергийно поле  е Любовта. В крайна сметка, всичко е илюзия, освен Любовта, Интеграцията и Източника.

 

Гошия:  И ако Любовта идва повече, защо не се отразява?

 

Най’Шара: Тъй като Любовта не е най-изобилното нещо на Земята, тя е само отражение на колективната същност.

 

С’вару̀у:  Точно така, защото това, което управлява на Земята е разделението, следователно страхът.

 

Гошия: Но освен това все още са живи, нали? А тези, които не са?

 

С’вару̀у: Така са го пожелали във по-високите нива - от там от където наистина са те, защото смъртта не е лоша и не е края, не е разрушението на Аз-а .  Да се завърнеш у дома, не може да има живот без смърт.

 

Но от гледната точка на личността, която преживява смъртта, това е пълно освобождаване, това е духовен екстаз, това е разширяване и освобождаване, това е отново да си самият Източник, затова изпитвате чувство на пълна Любов, такава плътна Любов, че те завива като одеяло или топла стая.

 

Гошия:  Добре. Благодаря за обяснението на всичко това, но сега, защо, ако не се страхувам от вируса и за мен той не съществува, тази ситуация навлиза в моята реалност, а също и в реалността на много хора, които също са много спокойни. Всъщност това е, което ме разстрои, когато всичко започна да нахлува в моя свят, където липсваше преди. Казвам това, защото по-горе каза, че ако не се страхуваме от вируса, то той ще се разтвори.

 

С’вару̀у:  Не се страхуваш от вируса, защото разбираш, че такъв вирус няма и не съществува, но се страхуваш, че това ще ти отнеме стабилността и това е което  проявяваш.

 

Гошия:  Права си, личната свобода е от първостепенно значение за мен, който ми я отнеме тръгва на война с мен. Добре, но освен това в ниските нива на Кабала и всичко това, как мислиш, може ли да е истина - че са обмислили някакво биологично оръжие, но то просто да е било деактивирано?

 

С’вару̀у:  От по-ниската позиция, която винаги е отражение на по-горната, никога не е имало вирус, всичко е пропаганда. Ако търсиш Матрични обяснения, то тогава аз не съм най-подходящата, но да, мога да включа и това.

 

Пуснаха био-оръжие, то проработи в Китай и след това влезе в ремисия, върна се към оригиналната си ДНК карта, така че сега това е просто грип или обикновена настинка. Медицинските общности на планетата преследват вируса на обикновената настинка, но не им достигат познания, за да го изолират и да видят проблема като такъв. Те просто следват и повтарят това, което им казват другите, които са с по-голяма власт и авторитет, било те лекари или политици. Само наблюдават и се грижат за своето собствено благополучие, затова не подлагат под съмнение информацията, а тези които я подлагат под съмнение са малко. Дори и така, този вирус има в своята памет данни за да бъде много енергичен и с голяма смъртност – този в Ухан. И да, има потенциала отново да бъде смъртоносен, но, какво е по-различно от колективната памет за всички вируси, съществували във времето? Нищо! Тогава всичко е наред – нищо не се случва.

 

Роберт: Сега с тези познания, които дадохте, лабораториите могат ли да усъвършенстват вируса?

 

С’вару̀у:  Не, защото вирусите не работят така, както ви се казва. Не е инвазивен елемент, който се опитва да превземе другия организъм. Вирусът  е много прост елемент, който работи с много основна логика. Материалната част от вируса е тази, която може да се променя, но както вече казахме, опитват се да манипулират сянката, а не причината за самата сянка. Вирусът иска само да оцелее и убиването на всички приемници е извън неговия интерес, той иска да съжителстват, той също иска интеграция. Той влиза и се проявява само ако приемния организъм го прояви, т.е. прави го част от своята реалност, повече от големите микроби като бактериите. Вирусът има една част от 99.999999% от личен егрегор и се проявява само в случай, че организмът влезе във фаза на уязвимост за честотите на един или друг вирус. Здравият организъм, фокусиран върху своя имунитет, не се заразява с вируси.

 

Роберт: Извини ме, но каква е разликата между бактериите и вирусите?

 

С’вару̀у: Бактерията е сложен едноклетъчен организъм, в който има същите вътрешни органи като всяко животно. Има храносмилателна, дихателна, нервна и репродуктивна системи. Има собствено Съзнание и апарат за придвижване когато желае, много са големи. Лесно се виждат под обикновен микроскоп.

 

Вирусът е просто протеинова капсула с ДНК верига вътре, без вътрешни органи, не се придвижва сам, прост е и зависи от друг организъм, в който да живее и да се размножава, тъй като използва репродуктивната система на клетките, в които нахлува. Тъй като зависят от приемника, то приемника има контрол върху вируса, вместо обратното. Съмнително е да се наблюдава вирус, дори и с мощен електронен микроскоп.

 

Нужно е да свършваме за днес. Благодаря за отделеното време, ще се видим отново в събота, има още какво да споделим.

 

Най-Шара: Благодаря Роберт, Гошия, ще говорим повече в събота. До скоро.

 

                                                                          . o O o .

 

     Епилог Гошия:

 

Е, в това видео ще споделя няколко лични коментара, как разбирам тази тема, различните точки.

Може би, ще изясня някои моменти за някои от вас, а може и да не успея.

Важно е да кажа, че и аз сега изучавам тази тема, заедно с вас и се опитвам да я обработя. Не твърдя, че всичко разбирам на 100%, но заедно ние можем да достигнем до разбирането.

 

Страхът, както обясни С’вару̀у в това видео, е нещо важно и нужно за живота. Всъщност обяснява, че няма живот, без страх, защото страха – това е защитата на Егото, но в какъв смисъл Его? Не е това, за което са ни говорили негативно, като нарцисизма, самовлюбеност. Не, Егото като самозащита, самоподдържане, себеопределяне, самооценка, себеосмисляне на себе си, на своите собствени идеи, на това кой си всъщност, защита на своето собствено определение за Себе си – като значение за Его.

Без всичко това, в крайна сметка няма живот, няма разширение, защото ако не сте всичко това, тогава вече сте чиста Любов, пълна Интеграция, самия Източник, там където вече няма разширение ..... статичен си.

Докато си жив, винаги ще се страхуваш, тази предпазливост, този автоматичен естествен инстинкт, за да защитиш Себе си, твоята идея и представата за самия Себе си. Така че страхът е важен. Затова е важно да не бягаме от страховете си – те са инструмент за да разбираме все повече Себе си, да разбираме своите Сенки и да се опознаваме все повече и повече.

 

Докато живеем, нашата същност е фрагментирана, защото Източника НЕ е фрагментиран – той е единен, той е Всичко. Но ние тук, едновременно сме фрагментирани и се явяваме Източника. Това е илюзорно, но, докато сме тук, се намираме в страх, във фрагментация и в процес на Интеграция. Колкото повече се интегрираме в Себе си, толкова по-малко страх ще изпитваме и ще се приближаваме към Източника, и ще увеличаваме честотата си все повече и повече.

 

Важно е да разберем, че страховете , който чувстваме, винаги са част от нас самите. Те не са нещо външно. Винаги, винаги и винаги идват от нашия собствен ум. Те са продължение и отражение и са част от това което сме в нашия ум, затова е невъзможно бягството от страховете ни, защото това е същото като да избягаме от нас самите. Не можем да избягаме от своите собствени Сенки, защото честно казано това е страха, това са нашите собствени Сенки – нещата, които все още не знаем за себе си. Така че бягането не е начина да ги разрешим. Начинът да ги решим е да се изправим и да се доближим до тези страхове, до тези Сенки. Да разберем какво са .......

 

Ах, това е нашата сянка и тя винаги ще бъде тук....Но вече я разбираш, интегрираш я в себе си и по този начин я преодоляваш. И по този начин се разширяваш и повишаваш честотата си. Защото повишаваш честотата си, когато се интегрираш все повече и повече в своето поле, така че спри да бягаш от страховете си. Това, което можем да чувстваме сега са Тревоги. Нещо повече, защо чувстваме това, което чувстваме?

 

Сега е времето за  самоанализ. Много от нас са по домовете си, много от нас са  принудени да се самоанализират за смисъла на това кои сме. Време е да се свържем със самите Себе си, с нашата собствена същност, да съберем сили, да наберем смелост за да се изправим пред всички тези Сенки и страхове и тогава да излезем, защото ще излезем. Но си тръгваме по-силни, по-интегрирании с още по-висока честота.

 

Страхът е нещо, което не познаваме. Така че не познавайки тази част от нас, която също е част от нас, но без да знаем за нея – се страхуваме от нея, защото сме там, неизвестни в сенките, в тъмното, и не знаем какво ще се случи. Страхуваме се от бъдещето, страхуваме се от това, което се случва по света. И това, което не разбираме е безпокойството от този непознат вирус, който не виждаме, но който атакува хората. Това е всичко, което не знаем. И тогава това ни плаши. Но дойде време да разберем, какво е това в действителност, какво имаме тук, в тази сиитуация.

Както казах нека вземем ползата от тази ситуация, защото с всеки опит научаваме нещо за нас и още повече след изправяне пред собствените ни страхове и Сенки. Ставаме все по и по-големи и разширяваме нашия свят и нашата реалност, затова да вземем ползата от тази ситуация.

 

Страхуваме се от това, което не чувстваме. Страхуваме се за нещо, което не ни принадлежи, което не разбираме. Но това е възможност да осъзнаем, че всичко е част от нас, че всичко е част от нашия вътрешен свят. Даже тази ситуация – всъщност е отражение на нашето колективна човешка психика и дойде време за дълбок самоанализ и в този процес усвоявайки и обработвайки, това което НЕ искаме и това, което НЕ сме, се доближаваме до това, кои сме, до това което искаме. Определяме Себе си. Това е възможност за всеки от нас да определи Себе си, да открие това, което иска. Сега е момента да се извади тази вътрешна сила и да се постави печат върху това, което си! Определи се сега, в този момент.

 

Смелостта не е да нямаш страх, но не е точно да се каже, че нямам страх. Да се признае, че  се усеща определена тревожност и несигурност -  определен тип страх. Но е нужна смелост да си го признаем, че това е част от всеки, това, че е част от нашето същество и е нужно да се изправим пред него, за да  го разберем и интегрираме, защото ако избягаме от страха, ако се фокусираме върху това, което не искаме „Не искам това, страх ме е от него“  - с този творчески подход, който има голяма сила и създава, даваме повече сила на това, което НЕ искаме. Когато искаме да избягаме от страха си, тогава, накрая, се получава обратен резултат. Ако не се изправим пред него, тогава се фикусираме повече върху това какво НЕ искаме и той пораства повече, защото му даваме повече сила и мощ.......... и по този начин се създават колективни егрегори, които са важни. Те създават колективи страхове по всяко време. Те фокусират нашия глобален ум към нещо, от което се страхуваме, защото това е нещото, с което се храни егрегора, затова това не е момента да бягаме от този страх.  Да си признаем, че го усещаме го вътре в нас и че прилича на страх. И сега е нужно да му противостоим, да погледнем право към този страх и да го интегрираме, да разберем ситуцията, да се самообучим и го преодолеем.

 

 

Д не се срамуваме от чувството на страх, да се използва като инструмент за лично разширение и лична трансформация – направете го част от Себе си. И така  няма да могат да ни държат в страх и да продължаваме да изпращаме нашата подкрепа. Защото ако бягаш от нещо, Вселената НЕ знае, дали бягаш от това, защото Не го искаш. Твоето внимание е там, без значение дали искаш нещото, от което се страхуваш или не. Ако бягаш от този страх – просто продължаваш да се фокусираш там и той се проявява повече.

 

Този страх концентрира колективното внимание върху това, което колективно не искаме, а това се случва, защото ние колективно бягаме от тази ситуация, от този страх и колективно се фокусираме върху това какво не искаме. Точно сега е времето да го разберем и да го интегрираме, но след като поставим нашия пълен и постоянен фокус върху това, което искаме, което си представяме. Сега е точното време и ще поговорим за това подробно в следващото видео, и не можем да губим време. Точно сега казвам, че в момента ние сме „антени“ за всички, без значение какво се случва наоколо, без да обръщаме внимание на това, което се случва наоколо. Запазете визията, това е война за нашите Съзнания, за нашия разум, нашето внимание и знания, затова точно сега всички ние носим отговорност за да я поддържаме, ако изберем да поддържаме визията върху това, което искаме за света във всеки момент от нашия живот.

 

Избери, какво значи този сценарий за теб, защото точно сега сме в прекъсната времева линия, където има няколко пресичащи се линии и бъдещето зависи от глобалният подход на много хора и ще има много възможни линии и много възможни сценарии. Но това е война за нашето Съзнание метафизично казано, в момента това е същността и всичко сега зависи от това, какво отношение ще приемем измежду всички. Сега е времето да действаме, не е нужно да правим нещо навън, не е нужно да излизаме от дома си, не се притеснявайте ако не можете да излезете. Дойде време да действаме с умовете си. Нашите умове притежават творческа сила да променят коренно всичко, което се случва в момента в позитивна посока. И това, което виждам е разрушаването на Матрицата, разрушаването на линията на Матрицата. Това е значението на всичко, което се случва и което тази промяна означава за мен. Нищо вече няма да бъде същото и има няколко сценария, които се развиват. Но сега, както никога, всичко зависи от нашият творчески умствен подход.

 

Е, това е първото видео, в което С’вару̀у ни разказва за страха – изправяне пред страховете ни за първи път. Това е първата крачка, вместо да бягаме от страховете си, да ги интегрираме, да ги разбираме и затова да концентрираме вниманието си върху позитивната линия, която всъщност искаме и това ще бъде следващата стъпка - в следващото видео, в което ще разберете това по-добре от думите на С’вару̀у.

 

Благодаря ви много и вървете напред! Горе главата и до скоро.

 

Превод: МиКаДи

No hay comentarios:

Publicar un comentario