martes, 20 de abril de 2021

 

                                                    ЕМОЦИИТЕ: КАКВО СА ТЕ?

 (И’AСХИ С’ВАРУ̀У - ПЛЕЯДИТЕ – ИЗВЪНЗЕМНА КОМУНИКАЦИЯ)

 

Agencia Cósmica – 7/07/2020  



ЗВЕЗДНИ СЕМЕНЦА – 20/04/2021

 

Превод: Tati D

 


                                                               . o O o .

 

 

И’асхи: Какво са емоциите? Оставяйки настрана телесните реакции и психологическите задействания и хормони и всичко това. Всичко, което има Душа има емоция, защото именно това характеризира Душата, дори и да искат да ги потискат в полза на логическото. Но не е задължително да е едното или другото.

Когато си цялото, когато си в Източника, си приведен в съответствие с цялото, тъй като всичко е в същото време, едновременно, всъщност не се нуждаеш от емоции. Тогава, какво са те? Излизат или се изразяват от ниските плътности по-силно, поне очевидно.

Когато си в Източника, си подравнен с цялото. И когато си или имаш илюзията да си някой друг, някой, човек в ниска плътност  (във всички, но това се изразява  по-ясно при ниска плътност), създаваш две точки на внимание. Източникът - цялото и човекът. С илюзия за разделяне. (Никога не можеш да бъдеш разделен, защото си същото, човек като оригиналния Източник. След смъртта си човек не отива в Източника. Само приключва илюзията за раздяла.)

Така че имаш Източника - цялото << <----> >> и една личност: 2 точки на внимание. Това във възприятието на една Душа-Личност.

Една положителна емоция на любов, на интеграция, на щастие е индикатор, че човекът интегрира това, което причинява тази емоция. Интегрирайки, като в любовта. Движение към Източника, повторно обединение с Източника, разтваряне на илюзията за разделяне. Затова е положително чувство. На висока честота ---> защото се движи или кара Душата-Личност да се чувства интегрирана/обединена с Източника.

Но ако имаш отрицателна емоция, се случва обратното. Чувстваш отделяне от Източника. Затова боли когато оставиш една връзка или почувстваш отхвърляне. Защото искаш нещо, което символизира повече от Източника за тази Душа, за твоята Душа. Но това, което толкова много искаш, те отхвърля, сякаш е самият Източник който те отхвърля, създавайки силна емоция на разпадане, разединение и отдалечаване от Източника.

Това е най-силният пример, отхвърлянето на партньор. Последван може би с отхвърлянето от син или дъщеря предполагам (това е въпрос на ценности, само обобщавам.) Но само по себе си всичко e или отделяне от Източника, или интеграция с Източника в по-силна или по-слаба степен в зависимост от скалата на ценностите на личността.

Така че загубата на малка монета с почти никаква стойност е досадно (отделяне от Източника), но не е много, нито означава много за един човек, тогава се преодолява бързо, но присъства усещането за раздяла. Това, използвайки примери за физически неща, за разделяне на хора или предмети. Но също се прехвърля и върху идеи. Една идея може да бъде добра или лоша, да се отдели или интегрира и може предизвикват чувство на интеграция, чувство на радост или чувство на отдалечаване, на раздяла или тъга.

Не искам да навлизам в описанието на всяка емоция, защото не е необходимо и интерпретацията варира от човек на човек, но искам да спомена, че гневът и раздразнението са породени от идеята или концепцията на импотентност да не можеш да промениш или смениш хода на това, което се случва и което не искаш да се случи.

Така с горното описание мога да кажа и е лесно да се разбере, че една положителна емоция е насока или компас към това, което трябва да направим, това което е правилно. Така че, ако нещо не ни харесва е неправилно и ако нещо ни харесва, е правилно. Това само по себе си от гледна точка на едно високо екзистенциално ниво или плътност е доста правилно.

Но, не се случва непременно така от едно ниско ниво като 3D или 5D. И е много опасно да се приеме по този начин, без да се знае какво се крие зад него. Проблемът е, че няма обективна реалност освен Съзнанието на всеки човек. Няма универсални ценности дори в едно ниво като 3D или 5D.

Какво е Реалността? Това е лична интерпретация, основана на предишен опит, на възприятия различаващи се от човек на човек. Така че реалността не е нещо обективно и фиксирано, а варира в зависимост от личната интерпретация.

Така че, ако влезем в една супа от споделени съзнания от лични или конкретни реалности на всеки човек-душа, които на пръв поглед са подобни, но никога еднакви, нещата или реалността не са предсказуеми, нито доброто или лошото, обаче се превръща в мираж, защото е предмет на влияние и възприятие на цялото общество и влиянието, което то има върху индивида.

С други думи, индивидът може силно да отхвърли нещо, което в крайна сметка може да му е полезно или може да желае нещо, което е много вредно за него. Пример за това е да желаеш определен партньор за който и родителите и приятелите да настояват, че този човек не е добра идея и че само ще ти донесе проблеми. Или наркоман желаещ дневната си доза. (Въпреки че е предизвикано от химична зависимост, дори облекчението от приемането на дозата или възможността за приемане на следващите дози, причинява чувство на щастие у човека). Безброй примери.

Така че знаейки, че положителната емоция е насока към интеграцията и отрицателната към това което не искаме ... Винаги трябва да имаме предвид, че това зависи от обектива или гледната точка, с която разглеждаме проблема, нещото или ситуацията, която го причинява.

Тогава нещо отрицателно, ако започнем да го наблюдаваме, става нещо положително, когато променим своето възприятието за него и с това нашето тълкуване и ни води до промяна в емоционалната реакция която изпитваме към него. Тук можем да разберем, че можем да използваме логиката за да анализираме емоционалните ситуации.

Всеки път, когато имаме отрицателна емоционална реакция (може да се направи и с положителна), можем да спрем и да се попитаме “точно защо се чувстваме зле в тази конкретна ситуация”. Така можем да вложим логичния си ум в ситуацията, не за да дискредитираме емоцията, а за да я разберем. Знаейки, че емоцията се причинява само от концепциите, които свързваме с нея. Нашата интерпретация на реалността.

 

„Няма нищо добро или лошо, мисленето е това, което ги определя като едно или друго“

                                                                                                             Уилям Шекспир(Хамлет)

 

Роберт: Благодаря ти И’асхи! Андромеданите нямайки емоции, по-ниско ли са от вас които имате емоции?

И’асхи: Всяко същество с Душа има емоции, дори Aдромеданите и други раси. Само в сравнение с една емоционална раса имат по-малко "обхват" от емоции. Тоест имат някои емоции, но други не или са сведени до минимум.

Само по себе си само живеейки в 3D, в тази плътност се усеща много отделяне от оригиналния Източник, което естествено предизвиква човечеството да бъде силно емоционална раса. Въпреки това Тайгетеанската раса е или може да се твърди, че е по-близо до Източника и все пак има емоционален диапазон точно като този на хората. Някои хора дори твърдят, че и повече от хората.

Това е така, защото в 5D все още има сериозни проблеми, но когато се живее удобно в еднa планета в мир ... се има склонност да не се изпитват толкова емоции, като на страх и отчаяние, защото нищо не ги задейства, но не че не са там.

Но Тайгетаните се сблъскват със сериозни проблеми, тогава, когато това се случи, емоцията се задейства и то по много силен начин, защото сами по себе си не са свикнали  да реагират с изключителна тъга, гняв-отчаяние, страх и уплаха. Това може да обясни защо имат емоции може би дори и по-силни от тези на хората.

Гошия: Имам следния въпрос. Каза, че положителната емоция е показател, че сме на правилния път и т.н., но също така, че понякога това зависи от нашата интерпретация или възприятие за нещо. Променяйки интерпретацията се променя и емоцията. Така че в този случай ... изглежда, че емоциите са резултат от нашето възприятие и не винаги показват дали се намираме или не, на правилния път, защото променяйки тълкуването на тази ситуация биха се променили. Тогава как да знаем дали емоцията наистина е компасът? Или дали в нашата интерпретация всъщност има нещо, което се “нуждае” от корекция?

И’асхи: Емоционалният контрол автоматично върви ръка за ръка с извисяването на един човек, с напредъка към по-високи плътности и както вече обясних подробно преди, една плътност е възможността да се разберат по-голямо количество данни, да се обработят. Не в смисъла да имаш повече данни като една флашка или твърд диск, но какво прави Душата с тези данни, с тези знания. Интегрирането им в неговото същество...

Така че с повече данни има повече разбиране, повече Съзнание и с това автоматично се променя възприемането и интерпретацията на събитията, които предизвикват емоционална реакция. Това ще рече, че колкото по-високо е твоето възприятие и екзистенциална плътност, толкова повече обяснения ще имаш на защо са така нещата. И с това твоите реакции ще се променят. Защото сега те носят или представляват различна стойност за теб.

Можете да ме разгледате мен като пример. Това, което преди ме дразнеше като С’вару̀у, на мен не ми влияе.

Колкото е по-висока плътността ти, толкова повече неща можеш да възприемеш и да разбереш, да ги приложиш върху себе си, да ги интегрираш в теб. Затова колкото е по-голяма интеграцията, толкова повече любов, по-голяма близост до Първоизточника, но също едновременно разбираш негативното и не ти предизвиква гневни реакции. Гнева като пример е една реакция на безпомощност или невъзможност да се разрешат нещата, с което задейства емоцията.

Тогава автоматично абсорбираш това, което преди беше негативно, както за теб, така и за твоята общност. Трансмутираш го, разтваряш го, израстваш над негативното. Интегрираш го, нямаш никаква съпротива към него, само се използва като още един инструмент за разбиране на реалността. Да имаш контраст, например.

Ето защо трябва да ментализираш емоциите и за да ги ментализираш и да ги разбереш, какво ти трябва? Повече данни -  да интегрираш и да разбираш повече неща.  И това води до по-висока плътност, където разтваряш отрицателните емоции, само защото вече не са ти необходими. Но не е, че не са там, ти ги овладяваш, но не ги потискаш. Никога не трябва да потискаш емоциите, а да се изправиш срещу тях без съпротива и тези негативни емоции ще се разтворят сами.

Разбирането на защо те кара да реагираш, ги разтваря.  Същото е и с положителните, както казах по-горе, не защото нещо те кара да се чувстваш добре, непременно е такова. Но все пак самата емоция е желанието на твоята Душа да постигне единство с Източника чрез интеграция и да, компас е към него. Но в тази посока трябва да видиш какво има по пътя ти. Не защото компасът показва накъде трябва да отидеш означава, че трябва да вървиш по права линия в тази посока. Трябва да видиш какво има на пътя ти в тази посока, неща, които не искаш, нито те устройват. Компасът ти показва правилната посока, твоите положителни емоции. Но понякога, вървейки в тази посока трябва да се предпазиш от пропасти, стени, блата, които трябва разумно да заобиколиш, за да следваш това, което показва твоята емоция.

Гошия: Благодаря! Разбирам. И да, имам предвид това, което каза по-горе, че  разширявайки се интегрираш някои негативни емоции и вече не те засягат. Но в този случай губиш малко компаса, нали? Защото емоциите ти вече не ти показват много. Искам да кажа: може да си в „негативна“ ситуация за теб, но не чувстваш нищо негативно. В този случай как ще разбереш че всъщност за теб е “отрицателния път”?

И’асхи: Ако си жив в която и плътност да е, ще изпитваш положителни или отрицателни емоции. Ако само по себе си това е относително, да кажем, че ще изпитваш радост и любов или ще изпитваш тъга и страх с една или друга интензивност. Или просто няма да реагираш както преди. Но ще почувстваш нещо, защото това характеризира душите, които имат усещането за очевидна отделеност от Източника.

Логиката не е непременно правилният път. Всичко става студено, без смисъл. Така че Федерацията може да работи от логична гледна точка на това, кое е подходящо или не, без да взема предвид какво показват чувствата и емоциите на хората, които са тези, които трябва да живеят процесът или каквото и да било. Те не използват или не разбират как другите раси използват емоциите, защото самите те действат от рационално-логическа гледна точка, губят компаса и се превръщат в стерилно общество без цел. Така че не става дума само за емоцията като нещо празно, безсмислено и демонизирано от мнозина. Това е просто невежество за това какво са емоциите.

Искат да потиснат емоциите, защото дават проблеми според тях. Но създават проблеми на кого? Емоциите не създават проблеми, само са индикатори. И разрешението на емоциите особено на тези, които някой не иска, е повече разбиране, повече информация, повече осъзнатост.

Ако някой се чувства тъжен например, това което предлагам, е да приеме, че се чувства тъжен каквато и да е причината. По-голямата част от времето, ако не и винаги, приемайки това, давайки си пространство за да се почувства тази тъга и да не се бори срещу нея, ще я трансмутира. Защото това, на което се съпротивляваш, продължава. Не му се противопоставяй, приеми го като част от себе си и то ще се трансмутира само. Всеки е програмиран да чувства, че винаги трябва да е щастлив, че е ГРЕШНО да имаш негативна емоция, погрешно е да се чувстваш тъжен. Има дори лекарства срещу депресия. Но не е лошо да почувстваш какво чувстваш. Трябва да седнеш, за да го приемеш, за да анализираш какво става.


 

ТЕКСТ НА И’АСХИ ПРЕДОСТАВЕН ОТ НАЙ’ШАРА


Всички ние сме Скаларни Същества, точно това ни определя. От старата поговорка, че хората са духовни същества, които имат физически опит. Винаги гледайки нагоре към менталните нива отдолу ...  нагоре и надолу, отново относително и е само за да опиша моята гледна точка, с ограничени думи.

Дори религиозните хора. Уважавам ги. Нямат друг избор. Само търсят отговори. Какво съм аз? Какво правя тук?: Свързване с божественото. Това е, което търсят, връзката с божественото. Божественото -  друга дума която да назове Първоизточника или това, което те приближава до Първоизточника, до Интеграцията. Молят се на своя Исус, на своята дева Мария, на своите светии, на своя Аллах ... Те само желаят Интеграция, Любов, Приемане, Мир. И всичко това е вярно за тях. ТЯХНАТА истина. ТЯХНОТО творение. Нямаме право да им кажем, че "грешат", защото това би било само от друга гледна точка.

И ако междувременно атакуват или дискредитират тези, които не са като тях? Е, тогава ще трябва да разберат чрез тежки изпитания и преживявания, които могат да имат за себе си само те, че това не е най-подходящия начин за тях.

Всичко е напредък, да. Всичко е част от опита и обучението, да. Но това, което е вярно, е че: Въпреки че всичко напредва, не всичко ти е подходящо и защо не ти е подходящо?: Защото имаш Емоции, защото си Душа. И това, което търсиш, е интеграция, любов. И не всичко, което си струва да направиш за преживаването им, ти създава усещането, което желаеш.

Не можеш да бъдеш неемоционално същество, без да имаш отделяне от Източника, колкото и логичен да си. Този компонент винаги ще липсва. Логиката ти помага да се доближиш до Източника. Използвай я, за да изхвърлиш това, което не е подходящо. Но ще стигнеш само до определено ниво, преди да се намериш в голяма безизходица, правейки Източника и интеграцията непостижими без този липсващ компонент, който само емоциите ти дават. И неговият основен двигател: Любовта.

И точно това се случва с "положителните", но прекалено логични раси, като например Андромедани и Арктуриани. Те са стигнали до тази безизходица, която им създава невъзможността да разберат хората. И какво им причинява тази безизходица?: Че, само се опитват да ръководят от гледна точка на Логиката. Не могат да разберат, защото в продължение на хиляди поколения са потискали Емоционалното в полза на Логиката. И не разбират защо хората вземат ирационални решения. И то само защото тяхната рамка на действие се подчинява на други правила, а не на логиката.

Например, трябва да се продаде едно от две неща и въпреки че е логично да се продаде едното, а не другото, човека избира да продаде онова, което не е подходящо, само защото към другото има емоционална привързаност. Андромеданите са много неправилна раса за да бъдат ментори на човечеството. Тази задача съответства на други, по-адаптирани за тази работа, като Тайгетеаните, Енган или Солатиани.

 

Превод: Tati D