Kак да Промениш Миналото си
- със С’вару̀у от Ерра
Превод: Tati D
. o . O . o .
Мари С’вару̀у: Здравейте отново, надявам се всички да сте много добре. Благодаря, че ме придружавате тук. Аз съм Мари С’вару̀у.
Днес искам да споделя с вас нещо малко ретро. Преди няколко
дни Лилайла, която е длъжностното лице за комуникациите на този кораб, ми даде този текст,
написан от С’вару̀у от Eрра през 2016 или 2017 г. - точната дата не е известна.
Мислим, че не е публикуван преди и смятам, че е много интересна тема, която може да
се вземе като основа за да помогне да се разберат моите собствени бъдещи теми. И първоначално беше написана на испански.
Надявам се да ви хареса. Гласът е същия, но С’вару̀у е тази, която написа
текста.
Мари излиза.
ДА ПРОМЕНИШ СВОЕТО МИНАЛО
С’вару̀у: Хората се обучават, че
въображението е само
фантазия, че това не съществува, че се заблуждаваш, че живееш в облаците и си губиш
времето с това, което би могъл да използваш за нещо по-продуктивно, за
предпочитане доходоносно. Нямат представа какво е това. Духовните учители и
земните гурута настояват да се живее в настоящето, тъй като миналото и бъдещето
не съществуват. Но още веднъж, не знаят как в действителност работят нещата.
Настоящето, което се възприема, настоящето, за което тези гурута говорят, винаги е резултат от миналото, защото именно възприемането на това минало изгражда това, което наричаш свое настояще. В това минало е, където се научи да възприемаш нещата по един или друг начин, да придаваш смисъл на тези неща, ценности и важност и всичко в една заучена рамка, заедно с други същества като теб и в социално приетото. Но помни, че това, което е социално прието, не е нищо повече от наложен контрол от собствениците на Земята - Кабала, Матрицата.
Когато си в състояние на въображение, когато си представяш неща, ти си в състояние на абсолютно творчество. Нищо, което съществува, не би съществувало без въображението. Всичко, което съществува първо трябваше да бъде измислено. Следователно, да бъдеш в състояние на въображение, наричано още ментално състояние алфа, е да бъдеш повече в настоящето, отколкото тези гурута, които прекарват десетилетия в преподаването на нещо, което е невъзможно: да бъдеш в настоящето, което вече отмина. Погрешна човешка концепция: „Миналото вече отмина и не може да се направи нищо по въпроса, не може да се промени”.
Това се основава на концепцията за времева линейност, минало вървящо към настоящето и след това неумолимо към бъдещето. Но в действителност времето не работи така. Няма такова нещо като време, нито като сила, образувание или материална частица. Времето е опит, който започва единствено от съзнанието на наблюдателя и както всичко останало, това също се основава на заучени и предубедени идеи, наложени от социално приетата Матрица. Съзнанието на наблюдателя е това, което оживява, ускорява и забавя своето възприятие за времето. А времето не е нищо повече от лично и единствено възприятие.
Също няма и времеви линии като такива, тъй като концепцията за линия започва от мястото, където е бил наблюдателят и неговото отчитане за това къде е бил до момента, в който се намира сега. Само от гледната точка на конкретен наблюдател. Все едно да си в равна пустиня без там да има нищо, можеш да вървиш от едно място до друго и само когато погледнеш назад, можеш да възприемеш къде си бил и линията, която си създал, виждайки стъпките си в пясъка. Всичко което е, винаги е било и винаги ще бъде. Няма време, всичко е фиксирано и само е.
Като ролка филм, всичко е едновременно, безкрайност от неподвижни снимки, както в началото на филма, както тези в средата и края, всички снимки съществуват едновременно и само наблюдателят с неговия прожектор (който е неговото съзнание), е този който оживява тази поредица от снимки. Сега си представи една супер ролка от нелинеен филм, в който можеш да превключваш към други алтернативни сюжети и развръзки, когато пожелаеш. Като интерактивен филм с безкрай завършвания или сюжети, които излизат от всяка конкретна точка в рамките на един и същи филм. Сега наблюдателят може да оживи този интерактивен филм по желание, ако му омръзне го забавя, ако му харесва го ускорява.
Ако реши да изпита страх от това, което вижда във филма, тогава филмът му дава повече от това, което иска, насочвайки вниманието и чувствата си в тази посока. Ако поиска хубава сцена, филмът ще продължи в тази посока, отразявайки това, което аниматорът иска, защото е аниматорът на филма, без който нищо не би могло да съществува. Това е реалността. Ако вниманието ти е насочено към частите с ужаси, филмът ще ти даде повече от същото, ако насочиш вниманието си към положителните сцени, тогава това е, което ще продължи да ти дава. Тъй като филмът, който възприемаш като реалност, не е нищо повече от отражението или огледало на твоя интериор, огледало на собственото ти съзнание. Така че начина, по който възприемаш светът, който те заобикаля, е само отражение на теб самия.
Както казах по-горе, въображението е начинът, по който се създава и се решава накъде ще се върви. Но както всичко, вече е и вече съществува, а ти само оживяваш чрез съзнанието си всичко, което си представяш,… вече е действителност на друго място. И какво е реалността, освен резултата от предварително програмирано възприятие в субекта - наблюдател в един социално приет контекст?
Сега си представи твое алтернативно минало, как би искал да бъдат нещата в един или друг момент от живота ти. Можеш ли да си представиш друга реалност?
Въображението е дистанционно виждане на едно паралелно съществуване, на паралелни реалности с малко твоя интерпретация на неща, които са ти познати. Гледаш една паралелна версия на самия себе си. Знаейки, че въображението не е само фантазия, а че е средството, с което се настройваме към честотата на нашата паралелна версия.
В тази паралелна версия на себе си, какво направи вчера? Какво направи днес? Какво беше твоето преживяване? Какво видя? С кого говори, кого срещна?
Отговори си на тези въпроси по възможно най-живия, по възможно най-закачливия начин който можеш. Но най-вече по най-реалистичния начин, който можеш. Какъв би бил целият твой опит, ако ти беше на 100% тази твоя версия, която визуализираш? За да се проявят нещата, трябва да ги мечтаеш и да ги мечтаеш, докато ги проявиш.
Коя би била тази твоя версия? Ами ако знаеш, какъв искаш да бъдеш, но ти самият си този, който дори не си позволява да помисли върху какъв би бил и кой би бил? Защо? Заради някои от следните извинения: не би било практично, не би било логично, няма да ме обичат заради това, няма да ме приемат заради това, не би било възможно, това е фантазия, не може да е реално, това не е възможно и т.н.
Но ако само за момент можеше да изоставиш тези извинения, които идват от твоя логичен ум, програмиран за да функционира в рамките на социално приетата Матрица, и можеше да прегърнеш своята версия, която толкова много искаш да бъдеш, начинът, по който изпитваш да бъдеш себе си в тази версия, би ти било напълно ясно какъв точно искаш да бъдеш. И ако се съсредоточиш достатъчно върху това, бъдейки в консонант със самия себе си, тогава ще проявиш тази твоя версия в твоето същество.
Един от най-бързите и мощни начини за да се постигне това, е променяйки миналото си, защото веднъж променил миналото си, не трябва да правиш нищо, тъй като вече си тази версия на себе си. Какво направи вчера в тази твоя версия? Представи си го ярко, постоянно, в съответствие и ще видиш, че всички онези преживявания, които би могъл да наречеш фалшиви спомени, се превръщат в истински спомени. Започват да имат собствен живот, превръщат се в много ярки и ясни спомени, дори повече от твоите спомени, приети от обществото като истински.
Представяй си миналото си, докато видиш, че усещането е същото като нещата, които са част от твоята истинска и социално приета памет. Ще се усети сякаш наистина си изживял тези неща, защото всъщност си ги изпитал в твоята друга версия и пренасяш тази версия към себе си, правейки нейния опит част от твоя, превръщаш се в тази версия, защото това е твоето минало, по същия начин, по който другото ти матрично минало е социално приета за реално. Представяй си го, докато стане реално, живей това минало, сякаш така е било, докато това не стане. Ще си дадеш сметка, че на едно паралелно ниво наистина си изпитал това, което би искал да изпиташ, но ще го приемеш като твое минало, толкова реално, колкото е твоето социално прието матрично минало.
Представи си нещо, което би искал да преживееш в бъдеще или в бъдещето и сега го постави в миналото си. Локализирай това преживяване в него (в миналото), сякаш вече се е случило. Спомни си как вече преживя това.
Какво искаш в бъдещето? Какво би било невероятно за теб? Какъв би бил образа на твоят идеал, който би желал да бъдеш? Твоят най-автентичен и най-разширен образ на твоето перфектно Ти, което винаги си искал да бъдеш. Имаш ли го вече в ума си? Сега постави тези 5 години в миналото си, почувствай как вече си изживял това, вече си еволюирал отвъд това. Спомни си това изживяване, което в твоята предишна версия би искал да бъдеш, защото вече си този, който искаш да бъдеш. Спомни си го в твоето минало. Помни, че не се заблуждаваш, а се настройваш и привличаш към себе си тази друга твоя версия. Това е толкова реално, колкото всеки друг спомен, който носиш с теб в този момент, и където, ако мислиш, че е истински спомен, той по същият начин е истински. Помни, че вече си имал всички тези преживявания и помни, че вече си живял и си бил по начина, който си проектирал. Това е твоето ново минало, твоята нова истинска история.
Променяш твоята история, променяш твоето минало и променяш твоето настояще без никакви усилия. Не трябва да се бориш с океан от история, която противоречи на това, което би искал или искаш да бъдеш. Океан от идеи като: „Да... но това не мога да съм аз, защото всъщност не съм преживял всичко това. Първо трябва да практикувам 10 години, за да постигна това, което съм си възложил и вече да не се считам лицемер с мен самия, и да бъда достоен за да съм наистина тази нова версия на себе си, която искам да изживея. Трябва да практикувам така в продължение на 10 години, за да си дам разрешение наистина да почувствам, че всъщност съм това, което искам да бъда."
Опитай с един спомен, само един, като начало. Правейки това, почувствай как те освобождава, как се чувстваш заедно със себе си, как се чувстваш в съюз и общение със самия себе си. Хората ще попитат нещо за миналото ти. Отговори им: Коя версия на моето минало? Усети, че можеш да бъдеш множество Ти, стигайки до където си сега, идвайки от различни варианти на миналото, от всички, които можеш да си представиш. Всички интегрирайки ги в твоето Ти, което си днес, което си сега. Тази е истината за как функционираш Ти като човек или като същество, съставено от всички версии (наречи ги различни времеви линии), които обединени и въздействащи и вдъхновяващи се взаимно съставляват това, което си Ти - твоето истинско и по-разширено Ти, вече живеещо и бъдейки същество от високите измерения. И тази версия по-разширена или ултра разширена на самия теб, стигна до там именно чрез интегриране и осъзнаване на всички други твои времеви линии по същия начин, по който описах по-горе.
Сега, какво да се прави с линиите, които не ти харесват? Какво да се прави със спомените, които вече приемаш като матрична реалност приета социално? В крайна сметка ще отидеш в дома на майка ти или ще срещнеш познат и те ще ти напомнят, че твоята реалност е тази на
социално приетата Матрица, а не тази, която току-що създаде, нали? Ще те върнат в матричната реалност.
Какво да се направи с това?
Целта тук е да бъдеш по-разширен, наблюдавайки множество линии, а не да се бориш или да отричаш линии, които вече са се случили, включително на социално приетата Матрица. Не се бори срещу социално приетите матрични спомени, включи ги като част от теб, една валидна част и толкова валидна, колкото всеки друг спомен, който си направил или създал с помощта на по-горната техника. Не ги дискредитирай, само ги включи в това, което си ти. Приеми това, което тези хора виждат и им покажи кой си всъщност с невероятните промени, които можеш да направиш превръщайки се в многоизмерен, имайки достъп до другите твои линии, използвайки въображението-визуализация на алтернативни твои реалности. За които ти напомням, че са еднакво валидни.
Дай си разрешение да преживееш, да бъдеш многоизмерен по този начин, защото всички съмнения, които имаш за това дали тази техника работи или не, се основават на чувството, че не си достоен за … (попълни ти празното пространство). Дори това съмнение, което можеш да усещаш, че пиша само глупости, това пристрастяване, в което светът, който възприемаш като материален е толкова реален и всичко останало не, е един начин или форма на самобичуване, на самонападение и обезсилване на това, което си, придържайки те ограничен и малък, много пъти само за да бъдеш социално приет.
Защото ако малко се побъркаме, ако излезем извън правилата, какво ще се случи? Ще трябва да пресрещнем нашите страхове. Но няма никаква заслуга да бъдеш добре приспособен в общество толкова невероятно болно. Кои са лудите сега? Би ли имал способността и умствената сила, силата и почтеност на духа, за да приемеш за себе си, че си променил миналото?
Това сега работи много добре, защото Матрицата не е внедрила никакъв защитен механизъм срещу тази практика, просто се опита да я изтрие от цялото съществуване. Така че няма ментални прибавки наложени от Матрицата, за да попречат на ума ти да възприеме новото ти минало толкова валидно, колкото социално приетата версия. Единственото, което трябва да направиш, е да надхвърлиш концепцията за времева линейност.
Можеш да визуализираш бъдещето си и да вървиш в тази посока, а също така можеш да визуализираш миналото си и да решиш, че идваш от това пространство, където това вече се е случило.
Тази техника е толкова мощна, че дори не е нужно да вярваш напълно в нея, за да почувстваш и изпиташ невероятните промени, които използвайки я можеш да направиш за себе си. Можеш да си мислиш, че е фантазия, въпреки че директно ти казвам, че не е, и че дори и така можеш да видиш резултати за кратко време. Резултатите ще бъдат толкова осезаеми и реални, че малко по малко ще видиш, че е вярно, че каквото и минало да решиш че е твое минало, е еднакво реално и че няма никакво статично линейно време. По същия начин с духовни проблеми, емоционални проблеми и физически проблеми.
Например, доказано е, че някои хора с множествени личности, когато представят дадена личност имат раков тумор. Когато променят личността си с друга, туморът изчезва и когато се върнат при първата личност, туморът се появява отново. Това е доказано и не е измислица - документирани случаи на шизофрения. Всички са опционални версии на съществуването на твоето цялостно Ти.
Промени миналото си и почувствай разликата сега. Колкото повече го правиш, толкова повече ще те изненадат резултатите. И също можеш да влезеш в режима, да вярваш отново в твоето социално прието матрично минало, защото също е валидно минало и ще се върне проблема, който имаш, като туморчето на шизофрениците по-горе. Каквото и да е, което не е в съответствие с това, което искаш да бъдеш - ограничаващи мисли, не непременно тумори. Само преживяваш нещата, все едно вече си ги изживял.
Представи си какъв би искал да бъдеш и го постави в миналото си, преди година, преди 5 минути или преди 10
години, или в детството ти.
Прескачаш от една твоя версия
в друга твоя версия. Промените, които можеш да направиш с тази техника са постоянни и е
много овластяващо.
С’вару̀у
