Какво е Времето и Как Работи: Може ли да се Избяга от Съдбата?
Za´el – 15/03/2023
Звездни
Семенца – 04/06/2023
Facebook
– Група Звездни Семенца
Odysee –
Звездни Семенца
Превод: Tati D
. o . O . o .
За'ел: Здравей, добре дошъл, радвам се, че си тук!
Преди да започна, насърчавам те да изгледаш предишните две части по темата за времето, за да можеш безпроблемно да следваш нишката на това, което ще кажа във видеото от днес.
Всъщност, случва се нещо много любопитно с тези видеоклипове и е, че започваш с идеята, която имаш за това, което искаш да говориш, и на края си даваш сметка, че вървиш по съвсем различен път и вече не знаеш как да стигнеш до където искаше. Глупаво е, но си има и забавната част.
В предишния видеоклип за времето казах как разбирам функционирането на времето по отношение на линейността, която една душа възприема сама за себе си и своите въплъщения. Въпреки че, според издигането в плътност, тоест перспектива, линейността на нещата и прогресията на времето само в една посока започват да се размиват Това не означава, че когато си в между-живота, автоматично преставаш да бъдеш едно его, самоосъзнат така да се каже.
Винаги докато има едно възприятие за самия себе си като за нещо или някой, и не за друг човек или нещо или каквото и да било, ще продължи да бъде един герой със собствен времеви и обстоятелствен контекст. Това би ни накарало да мислим, че в действителност ти си господар на собствената си съдба през цялото време, защото след като можеш да промениш миналото и бъдещето си, както говорихме по-рано, това означава, че съдбата винаги ще бъде в твоите ръце, нали?
Познай! И да и не. Предсказуемо, нали? Както абсолютно винаги: зависи от гледната точка.
Нека си представим една ситуация: оказва се, че отиваш при гледачка, която ти чете „бъдещето“ (в много кавички) и ти казва, че ще изядеш парче торта в рамките на три дни. Странен пример, знам. През първия ден ти излиза ангажимент и трябва да отидеш да вземеш някого от дома му, който случайно се намира между две сладкарници. Ама че лош късмет!... Вкусната миризма на пекарната започва да те изкушава по почти жесток начин, защото не искаш да изядеш тази торта В крайна сметка успяваш да изкараш първия ден, без да я купиш.
На втория ден срещаш на улицата човек, който продава пастички и има нужда от парите за семейството си. Възниква ти много силен етичен конфликт, решаваш да купиш пастичката, но я даваш на някой от семейството ти, когато се прибереш у дома. Преодоля ден 2.
Оказва се, че на третият ден е твоят рожден ден.
Твоето семейство ти е
приготвило огромна и апетитна торта с любимия ти вкус, с визия и текстура, каквито никога не би си простил да не опиташ. Всички искат да я опиташ, защото са я направили за теб. Как няма да изядеш тортата?
Важният въпрос сега е: възникна ли ти желание да изядеш парче торта или паста?
Това е шега!
Важното сега е, че тук мненията са разделят, и мисля, че дори и тук между нас би станало същото. Защото има хора, които смятат, че всичко това означава, че ти е писано да изядеш тази торта и че няма значение колко много я избягваш: накрая ще ядеш торта, това е твоята съдба и трябва да се уважава. Но тук идва моето мнение, (което със сигурност ще ти хареса, ако знаеш да четеш между редовете, това което може да означава).
Да се върнем към момента на рождения ден. В крайна сметка с една желязна воля поиска да си докажеш, че си в състояние да избягаш от тази съдба и да демонстрираш на гледачката, че можеш да я променяш толкова, колкото ти решаваш. Постигна го и не яде торта през тези дни.
Много по-късно идва твоето време за да се върнеш към определено ниво на между-живота или дори към самия Източник, и изненада! Това решение, което взе да се бориш, за да промениш предполагаемата си съдба, беше само по себе си твоята съдба. Това би ли трябвало да бъде разочароващо? Означава ли тогава, че съдбата е неизбежна?
От определена гледна точка би била неизбежна, но това въобще не трябва да те отчайва, напротив. Защото това означава следното: ако няма значение какво правиш сега, защото в крайна сметка винаги ще бъдеш в рамките на това, което си планирал, тогава какво значение има какво си планирал, след като днес можеш да изживееш това, което решиш?... Това от друга гледна точка също означава, че пишеш и решаваш съдбата си точно сега.
Тогава моето послание е, че колкото и да изглежда, че твоята съдба е неизбежно да изживееш едно ужасно преживяване, което се повтаря и повтаря, ти можеш да промениш бъдещето, можеш да преместиш съдбата. Дори когато по-късно откриеш, че бягството от тази идея за неизбежната съдба само по себе си е съдбата написана за теб.
Ако постоянно преживяваш повтаряща се ситуация, която те кара да потъваш в нещо, което изглежда неизбежно, първото нещо, което ще ти кажа е, че много съжалявам и че имаш моята пълна подкрепа и разбиране.
Но второто нещо, което ще ти кажа, е много по-трудно за чуване и това е, че вероятно е един проблем на идеите, съзнателни или несъзнателни, или сенки, които те карат да живееш и да преживяваш отново същото, докато не се научиш да променяш тяхната стойност, тяхното значение. Знам, че е лесно да се каже и трудно да се изживее, и винаги изглежда, че вече си опитал всичко и продължаваш да се опитваш.
Но моето послание от тук е: да си позволиш да поплачеш, да си изсушиш сълзите, когато си готов или готова, да си вдигнеш главата и да погледнеш твоята ситуация в очите. Имаш цялата сила и мощ, от които се нуждаеш, защото ти си всичко! Може да ти е трудно да ги откриеш и да се научиш да ги овладяваш, но те са там. Бъди търпелив и се превърни в някой силен, способен да промени "очевидната си съдба".
И това всъщност и според моя начин на виждане на нещата се отнася и за животите, които наблюдаваш около себе си. И това е мое много лично виждане.
Ако едва можем да сме сигурни, че познаваме съдбата си и нашите споразумения за въплъщение, как дори някой може да твърди, че познава желанията на душата на друг човек?. В този случай моята философия винаги ще бъде да помагам на този, който смятам, че изпитва трудности по най-добрият начин, който познавам, поддържайки баланс, за да не се окажа инвазивен, това да.
Всичко от обясненото днес, може да ни накара да се запитаме няколко неща, които ще бъдат тези, които ще оставя за следващото видео.
Има ли смисъл бездействието само за да се спазят споразуменията на някой, който страда? В действителност служи ли за нещо опита да се промени нечия времева линия?
Както казах в началото, на края говорих за неща, които дори не знаех, че ще кажа. Всъщност мисля, че навлязохме в една доста силна и много, много деликатна тема. Разбира се, искам да поясня, че говоря за всичко това с най-голямо уважение и винаги готов да променя идеите си по-късно. Но с опитът, който имам в момента, това е моят начин за разбиране на Вселената. Защото както можеш да видиш, вече не мога да кажа, че само говорим за времето. Следвайки мисълта за функционирането на времето ни доведе до всичко останало.
Надявам се, че ти е харесало много, но преди всичко се надявам, че те е накарало да се замислиш. Насърчавам те да си извадиш твоите собствени заключения, които не е задължително да съвпадат с моите.
С най-добри пожелания
No hay comentarios:
Publicar un comentario